„До година и половина, Теди растеше щастлива и безгрижна, но, след поставена ваксина, получи странични ефекти. Заболяването се изрази в замятане на едното краче и обща отпадналост.

Това наложи педиатричен преглед и постъпване в инфекциозна болница в град Русе със съмнение за менингит. След направена лумбална пункция, детето спира да върви напълно. Невъзможна самостоятелна походка.

Изписаха ни с неуточнена диагноза, без насоки за последвало лечение. Последваха неколкократни пролежавания в болници, където нямаше адекватно лечение.

Но, в същото това време, състоянието на дъщеря ми се влошаваше. Получи спастична парализа на трите крайника, което изискваше оперативна намеса. Последвалите операции не се оказаха толкова сполучливи, колкото се очакваше, но пораженията вече бяха нанесени.

Самостоятелна походка е невъзможна и до ден днешен. Парализа 100 процента. След което казаха, че нищо повече не може да се направи и ни препоръчаха единствено рехабилитация. Тогава разбрахме че животът ни ще бъде различен. Различният живот на „различните деца “е диагноза.

Вече 18години очакваме ефект от физиотерапията, но за огромно съжаление подобрение няма и до днес. Обичам я повече от всичко на света и се моля един ден да ходи самостоятелно.

Ние не загубихме надежда, твърдо решени сме нашият живот да бъде „нормално различен“ и не се отказваме, не се отчайваме, макар и понякога да е ужасно трудно.„

След проведени консултации и кореспонденция от наша страна с няколко клиники извън страната, вече има отговор от турска клиника, която дава надежда за моето дете. Обърнахме се към специалист, който гостува наскоро на ЗИЦ Медикъл Караджъ в Бургас - д-р Дженгиз Чабукоуглу. Той е тесен специалист, при деца с такива проблеми и има голям опит в такива сложни операции. Той каза, че пътят, който ни предстои е дълъг и труден, но има шанс.