Алекс претърпява и две операции, но състоянието му продължава да се влошава, докато стига до пълна инвалидизация.

През 2010 г. родителите на Алекс виждат надежда в метода биокорекция. След 2 курса лечение в клиниката в Израел резултатите са оптимистични: – „Детето, за което преди година търсех декубитален дюшек, за да го спася от раните от залежаване, днес играе на компютърни игри, рисува, само придвижва инвалидната си количка” – споделя майка му.

Алекс в момента е на 17 години. Вечно усмихнато, лъчезарно дете, с една единствена мечта, да пребори болестта си и един ден да се изправи на крака.

На този етап все още няма ефективно лечение на мускулна дистрофия, но съществуват много поддържащи терапии. В България се прилага само рехабилитация, нищожен процент от която се поема от здравната каса.

В началото на тази година беше одобрен и пуснат в производство първия медикамент, който е ефективен при 8 % от случаите на мускулна дистрофия, но това все пак е огромен пробив! Световната медицина вече е на последната права в борбата си с това коварно заболяване, но за да го дочакат пациентите трябва да се борят упорито.

Лечението трябва да продължи, но финансовият ресурс на семейството вече е изчерпан. Затова Алекс  се опитва да събере средства за лечението си чрез продажба на свои картини. Момчето заминава в края на юни за пореден курс на терапия, за който средствата са набрани. След това ще има още един през декември. За него са необходими около 10 000 евро.