Заедно събрахме 95 лв.
Брой еднократни SMS-и от 2 лв. | Брой абонаменти 2 лв. | Брой абонаменти 5 лв. | Брой абонаменти 10 лв. | Дарени онлайн през ПОС ОББ | Дарени онлайн през ePay | Дарени с банков превод |
---|---|---|---|---|---|---|
0 | 0 | 0 | 0 | 55 лв. | 40 лв. | 0 лв. |
За кампанията
Те са Ставрос Ставру и Ива Груева. Ставрос е доктор по Информатика, консултант, обучител, автор на книги. Създател на оригинални техники и игри за разработка на софтуер и управление на процеси.
Ива е художник – илюстрира детска литература, като най-много обича да рисува за български детски книги. Работи като артист и дизайнер на свободна практика и е посланик на комикс културата в България.
Защо създават „Пукльовците“?
Когато синът на Ставрос става първокласник, Ставрос забелязва, че момчето се вглъбява все повече в технологиите и се изолира от света. Трудно му е да комуникира с останалите и да работи в екип с тях. Бащата проучва и разбира, че много други деца също нямат тези важни социални умения.
За съжаление и образователната система трудно им помага да ги развият. Това мотивира Ставрос да направи подарък на целия клас на сина си – игра, която да стимулира децата да работят заедно. Така се ражда прототипът на „Пукльовците“.
Какво са „Пукльовците“?
„Пукльовците“ са дигитални образователни игри, които помагат на децата да се научат да работят в екип. Те се играят в училище и са базирани на учебния материал по математика и български език от 1-ви до 4-ти клас.
Заедно с героите в играта децата решават различни екологични проблеми – като замърсяване на водата и въздуха, разделно събиране на отпадъци, изсичане на горите. По този начин децата се учат да им „пука“ за другите и за света около тях. Оттам идва и името на играта.
Процесът на самото учене се осъществява, докато учениците играят в отбори в клас и решават задачи по математика и български език с различно ниво на сложност.
За да решат дадена задача, на децата им се налага да си сътрудничат и да обменят информация. Накрая отбелязват как са се чувствали по време на играта. Учителят следи целия процес и резултатите и след това разговаря с учениците.
По този начин той има възможност да приобщи по-пасивните и по-различни ученици, да обсъжда случаите на агресия, да учи децата да не се обвиняват при загуба и да не се прекъсват.
За да няма пристрастяване, игрите са позволени за не повече от 20 минути на седмица и то само в училищна среда.