Доизграждане на Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“

Доизграждане на Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“

Начало на кампанията: 21.04.2016
Цел: 155 000 лв.
Остават: 111 049 лв.
Брой изпратени SMS-и Брой абонаменти 2 лв. Брой абонаменти 5 лв. Дарени онлайн през ПОС ОББ Дарени онлайн през ePay Дарени с
банков превод
8499 3082 1502 1007 лв. 15546 лв. 5225 лв.
АКТИВНИ абонаменти за текущия месец: 20 от 2 лв.19 от 5 лв.

За кампанията

Ние, църковните настоятели при Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“, с Благословията на Негово Светейшество, с подкрепата на дарители и благодетели, градим един храм в Южния парк  на София вече 11 години. В този дългогодишен  период на строителство имаше  периоди на прекъсване в резултат на недостиг на средства.

Първоначалният проект предвиждаше кръстокуполна базилика на три нива: същински храм, енорийски център и крипта (разгъната площ от  2950 кв.м.). През 2013 г. заради трудната икономическа обстановка в страната и невъзможността да се построи храм с такива големи размери и сложност, започна преработка на първоначалния проект.

Към днешна дата  е построена камбанарията, която има две обитаеми нива, всяко с площ по 69 кв.м. Основния храм е на етап основи, плоча на кота нула, която покрива подземно помещение с височина 3,75м,  направени са изолация и дренаж на основите.

Защо е важно да бъде построен този храм

В края на 1879 г. (годината на обявяване на София за столица) един храм е обгрижвал духовно около 700 православни християни, днес един храм се пада на над 20 000 хиляди (средсностатистически), а в определени райони на града цифрата е значително по-висока.

Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“ се гради  в най-големия парк на София – Южния . Целта при изготвяне на първоначалния проект е  храма да стане енорийски център за жителите на  кварталите:  Гоце Делчев (вкл. Мотописта), Стрелбище, Иван Вазов, Манастирски ливади – Изток, Кръстова вада, Хладилника и Лозенец(в района около парка).

Днес, когато ВЯРАТА за част от нацията е краткотраен актив, забравяме, че без ВЯРАТА в Бог няма добродетел, а без добродетел щастието е немислимо. Политиците отделиха  църквата от държавата, но и народът беше отделен от  религията. Ала  историята помни думите на Васил Друмев  „Има Православие у нас, има български народ; няма Православие – няма и български народ”.