Доизграждане на Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“
Начало на кампанията: 21.04.2016Брой еднократни SMS-и от 2 лв. | Брой абонаменти 2 лв. | Брой абонаменти 5 лв. | Брой абонаменти 10 лв. | Дарени онлайн през ПОС ОББ | Дарени онлайн през ePay | Дарени с банков превод |
---|---|---|---|---|---|---|
9554 | 3308 | 1697 | 6 | 2247 лв. | 15546 лв. | 7321 лв. |
За кампанията
Ние, църковните настоятели при Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“, с Благословията на Негово Светейшество, с подкрепата на дарители и благодетели, градим един храм в Южния парк на София вече 11 години. В този дългогодишен период на строителство имаше периоди на прекъсване в резултат на недостиг на средства.
Първоначалният проект предвиждаше кръстокуполна базилика на три нива: същински храм, енорийски център и крипта (разгъната площ от 2950 кв.м.). През 2013 г. заради трудната икономическа обстановка в страната и невъзможността да се построи храм с такива големи размери и сложност, започна преработка на първоначалния проект.
Към днешна дата е построена камбанарията, която има две обитаеми нива, всяко с площ по 69 кв.м. Основния храм е на етап основи, плоча на кота нула, която покрива подземно помещение с височина 3,75м, направени са изолация и дренаж на основите.
Защо е важно да бъде построен този храм
В края на 1879 г. (годината на обявяване на София за столица) един храм е обгрижвал духовно около 700 православни християни, днес един храм се пада на над 20 000 хиляди (средсностатистически), а в определени райони на града цифрата е значително по-висока.
Храм „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“ се гради в най-големия парк на София – Южния . Целта при изготвяне на първоначалния проект е храма да стане енорийски център за жителите на кварталите: Гоце Делчев (вкл. Мотописта), Стрелбище, Иван Вазов, Манастирски ливади – Изток, Кръстова вада, Хладилника и Лозенец(в района около парка).
Днес, когато ВЯРАТА за част от нацията е краткотраен актив, забравяме, че без ВЯРАТА в Бог няма добродетел, а без добродетел щастието е немислимо. Политиците отделиха църквата от държавата, но и народът беше отделен от религията. Ала историята помни думите на Васил Друмев „Има Православие у нас, има български народ; няма Православие – няма и български народ”.