Заедно събрахме 6 927 лв.
| Брой еднократни SMS-и от 2 лв. | Брой абонаменти 2 лв. | Брой абонаменти 5 лв. | Брой абонаменти 10 лв. | Дарени онлайн през ПОС ОББ | Дарени онлайн през ePay | Дарени с банков превод |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 3260 | 10 | 0 | 0 | 1992 лв. | 95 лв. | 1560 лв. |
Ще вървя!
От 14 години Петя живее с диагнозата „Множествена склероза – цереброспинална форма“. Досега е лекувана е с кортикостероиди и множество други медикаменти, но без резултат. Затова тя се насочва към институт „Пирогов“ в Москва за лечение чрез химиотерапия и трансплантация на хемопоетични стволови клетки.
Лечението е на стойност 50 000 евро, но освен него, за двупосочен самолетен билет са й необходими още 3 000 евро.
"Благодаря на всички, които вече се включиха и помогнаха! Благодаря на всички, които ще го направят! Ще дам всичко от себе си, за да стигна до лечение, което не мислих дори, че съществува. Ще вървя! Благодаря на всеки един от вас ,който може да отдели и дари от личните си средства. Благодаря ви от сърце!"
Получих заболяването преди 14 години след раждане. Трудно получих точната диагнозата заради всеобщите ѝ симптоми. Отне около 1 година прегледи във Варна, София и Пловдив. След потвърждаването на диагнозата ми, отне 3 години борба със Здравна каса за отпускането на медикаменти за намаляването на пристъпите на болестта.
За тези 14 години съм лежала над 30 пъти в болница, лекувана с Метилпреднизолон (венозно). След всяко вливане се възстановявах по 3 седмици. Приемах Фамприра – отново без резултат. От 3 години не приемам медикаменти. През тези години пробвах и други методи за лечение (обиколки по камъни, баби, лечителки, храмове).
Единственето лечение, което открих, носещо резултати на хора с моята диагноза е в Москва със собствени стволови клетки и химеотерапия. Гарантира се 90-95% успеваемост възвръщането на двигателната система. Болестта засегна най-мнгого краката ми. Непосилно ми е да измина 100м.
От година ползвам ролатор (проходилка). След прекаран Ковид (преди 5 месеца) не мога да се възстановя до старото ми състояние. По време на Ковида, краката ми бяха в пълна парализа, все едно ги няма. Когато вървя, нямам контрол над краката. Не ги управлявам аз (често се преплитат), а ходенето е „суркане“ по пътя. Желая да вървя, да стоя САМА!
Желая да „стъпвам“, а не да се „влача“. Желая да мога да стоя права повече от 5 минути и да извършвам ежедневните си нужди без помощта на семейството ми. Желая да излизам не само по лекари (понеже не издържам и мога единствено да стоя някъде седнала). Желая да бъда майка излизаща със сина си, без да трябва той да „носи“. Ще вървя! Благодаря ви!
