21 грама надежда – колкото тежи човешката душа

21 грама надежда – колкото тежи човешката душа

Сподели

Едно кратко писмо, написано от едно от децата, пристъпило прага на ателието преди 12 години:

„Милена,
 Знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти  благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега…
Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас.
Благодаря и на вас за това, че се   грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви разочаровам и занапред.
Обичам ви и благодаря, че ви има.“

Днес порасналото вече дете е студент в Софийски университет, специалност „Визуални
изкуства”, част от екипа на сдружение „Прегърни ме“ и преподава на по-малките деца. Той е техния най-верен приятел, доказателството, че със собствени усилия и малко помощ, които идват в правилния момент, можеш да пристъпиш в по-светлата част на живота и никога повече да не мислиш за себе си като за „боклук“.

“ 21 грама надежда“ е стипендиантската програма на сдружение „Прегърни ме“ насочена към “невидимите деца” – тези, чиито лица нямаме право да показваме, чиито имена не можем да ви споделим.

Програмата подкрепя 17 деца и младежи, лишени от родителска грижа, двама студенти и 15 деца, които продължават образованието си в различни гимназии и профилирани училища.

“Невидимите деца” – тези, които често обществото забравя, подминава, не поглежда. Те остават в сянката на социалните центрове за подкрепа, мрачните стаи на полицейските участъци и детска педагогическа стая. Това са “неизвестните”, изоставените деца.

Деца на разделени родители, деца, загубили своите родители, деца, отнети от своите родители.

Деца, преминали през мрачните стаи на полицейските участъци и детска педагогическа стая.

Деца с изтощени сърца. Деца, настанени, отраснали и живеещи в различни социални центрове за подкрепа.

Но има едно нещо, което ги отличава от останалите – таланта, който носят и усърдието, с което са въоръжени, за да го развиват.