Кампанията набира средства, с които да се погрижим за здравето на настанените в Кризисен център – Димитровград жени и деца в рамките на 1 календарна година. Тези пострадали жени и деца вече са спечелили важната битка за своята независимост, подкрепете ги в тази за опазването на здравето и живота им!

Днес тя е на 39 г., на защитено и спокойно място в Кризисния център – далеч от мъжа, който неколкократно насилствено я е трафикирал с цел сексуална експлоатация; далеч и от осиновителя ѝ, който я е насилвал сексуално от 13-годишна възраст.

За съжаление белезите по тялото и в душата ѝ, както и еженощните кошмари я следват неотлъчно където и да отиде. Тя е тревожна, неспокойна, с чести промени в настроението, с прояви на паник атаки.

При нас идват много жени и майки, които са здравно неосигурени поради това, че са се посветили на отглеждането на децата си или пък мъжете им по една или друга причина не са ги пускали да работят. Всички те са преживели домашно насилие или са били трафикирани. Нима те не заслужават да бъдат здрави?

Пострадалите от домашно насилие и трафик жени и деца, които идват в Кризисния център, често имат спешна нужда от прегледи при различни специалисти, закупуване на лекарства и лечение, нужни са средства за медицинска и дентална грижа, издаване на медицински удостоверения, нужни за пред съда или здравна книжка при започване на работа, изследвания на децата при постъпване в детска градина.

През 2021 година потребителите ни са общо 33 – 17 жени и 16 деца, страдащи от депресия или други психични заболявания поради продължителността и интензитета на упражняваното върху тях насилие от страна на партньорите в живота им, с хипертония, диабет, мозъчни сътресения, епилепсия, сърдечни заболявания.

Малките ни потребители – децата – често са родени недоносени, след раждането си са недохранени, някои са с анемия и бета таласемия (най-тежката форма на анемия). Имали сме такива и с астма. Ние успяваме да гарантираме сигурност и безопасност на нашите посетители, но дори и за нас има непосилни неща – дефицитът на финансови средства за покриването на основните им здравни потребности.

Бягайки от насилието, тя и другите пострадали жени забравят личните си документи, забравят медикаменти, които са им нужни в ежедневието. Не взимат нищо със себе си. Те просто бягат. Пристигат при нас само с дрехите на гърба си, а понякога и само по халат..