Симона се ражда в 34 гестационна седмица в депресивно състояние. Детето е с вродени мозъчни кисти, анемия на недоносеното и специфични разстройства в развитието на двигателната функция.

От ноември 2018 год. се провежда активна рехабилитация в ДМСГД – Варна, а от март 2020 год. родителите се насочват към център „Рибем” в Турция, където е изготвена програма, включваща двигателна рехабилитация, работа с логопед и психолог и ерготерапия.

През 2024 г. на Симона предстоеше операция на тазобедрената става, която трябваше да се извърши до март, за да се избегнат усложнения. Стойността ѝ беше 19 500 евро, като към онзи момент не достигаха още 33 500 лв. За следоперативната рехабилитация бяха необходими допълнително 6000 евро.

През 2025 год. Симона ще продължи рехабилитацията си в център „Треа кидс“ в Истанбул, за която месечно са необходими около 2000 евро.

Наред с това, с цел овладяване на епилептичните пристъпи, за да стане възможна операцията на тазобедрените стави, са препоръчани 6 курса екзозомна терапия, всеки на стойност 3000 евро.

Заедно със средствата за ортопедична операция, за годината са необходими 61 500 евро. Към 27.02.2025 год. в дарителската сметка на детето има 30 100 лв. Кампанията е актуализирана с новите суми.

Към 22.05.2025 г.: За съжаление, епилепсията на Мони не се е повлияла положително от екзозомната терапия. Това означава още един отказ за така нужната операция на тазобедрените стави в Турция. В търсене на надежда, майка ѝ се обръща към д-р Кребс в болница „Шпайзинг“ във Виена.

Там получават не само разбиране, но и решение – д-р Кребс потвърждава, че операцията е наложителна и трябва да се извърши най-късно до септември, защото Мони изпитва болка. Болницата има опит с деца с епилепсия и ДЦП и е готова да я приеме.

Сега всичко зависи от това да успеем да ѝ дадем този шанс.