Елена страда от периневрални кисти на Тарлов. През 2018 год. неочаквано тя получава болки в кръста, краката и стъпалата. Болката е толкова силна, че не й позволява да стане от леглото. В момента тя е с много влошено състояние, а шансовете й за лечение са в провеждането на терапии със стволови клетки в LIV hospital – Istanbul.

Изследванията установяват периневрални кисти на Тарлов в сакралната област на гръбначния стълб. След няколко месеца е оперирана в Лондон от специалист в областта, но за съжаление болката не е намаляла.

Година и половина след операцията Елена продължава да живее в агонизираща болка, не може да стои права повече от 10 минути, изпитва схващане, замаяност, слабост и главоболие.

Проведени са многобройни хоспитализации за овладяване на болката, приема силни болкоуспокояващи, включително морфин – без резултат.

В свое становище лекуващият лекар на Елена заявява, че възможностите за консервативно лечение са изчерпани, затова препоръчва лечение със стволови клетки с цел, водеща до подобряване на състоянието.

„Ели е на 34 год. и преди близо 2 години беше диагностицирана с Периневрални кисти на Тарлов в сакралната област на гръбначен стълб, след като неочаквано получи силни болки в кръста, краката и стъпалата с интензитет, непозволяващ ѝ да стане от леглото.

Заболяването е рядко и изключително коварно. Свързано е с огромни денонощни болки и унищожаваща радикулопатия, водеща в много случаи до пълна инвалидизация.

Поради сложността и деликатността на този вид интервенции, операции на кисти на Тарлов се извършват само от няколко неврохирурзи в световен мащаб.

С огромни усилия успяхме да осъществим контакт с един от тях и през август 2018, Ели беше оперирана в Лондон, като разходите по-скъпоструващата операция и престоя в клиниката, бяха поети изцяло от нашето семейство.

За съжаление извършената операция не доведе до подобряване състоянието на Ели. Времето е било от значение, но поради ограничения брой на неврохирузи в тази област, Ели не успя да се оперира по спешност.

Вече година и половина след операцията, тя продължава да живее с ежедневна агонизираща болка, невъзможност да стои права или седнала за повече от 10 минути, с неописуеми парещи усещания и схващания по цялото тяло, слабост, замаяност, главоболие. Болката е толкова силна, че не се влияе дори и от най-силните болкоуспокояващи медикаменти.„

Въпреки проведеното лечение със силни анестетици по нов протокол, болките на Елена не стихват. През по-голямата част от деня тя е на легло. В момента е на комбинирана медикаментозна терапия и рехабилитация, които близките заплащат със собствени средства.