Ние сме ‘Доброволците на Св. Георги’ (www.dobrovolcite.bg) и нашата мисия е да умножаваме доброто в света чрез милосърдие, грижа и съпричастност към болни и нуждаещи се, и като ги подпомагаме в старанието им да подобрят положението си.

Вече почти две години събираме, готвим и раздаваме хляб и храна, помагаме за социално – битови и здравни въпроси.

Осигуряваме храна три пъти седмично, без никакво прекъсване, независимо от сезона или броя налични доброволци – над 3 500 ястия и над 1 600 хляба всеки месец.

Не поставяме никакви условия (религия, образование, пол, други) към доброволците, дарителите или хората, подкрепяни от дейността ни.

Гледай ни на живо всеки вторник, петък и неделя от 18.30 ч. тук:
Доброволците на Свв Георги във фейсбук, а ако сте от София – заповядайте и на място: до метростанция „Медицински Университет” (Линия М3) вляво от арката на Александровска болница – ТУК (координати: 42°41’09.6″N 23°18’31.6″E)

С Божията помощ и подкрепата на милосърдни дарители се сбъдната мечтата – купихме камионче за топла храна!

Извършихме всички необходими регистрации и вече готвим и раздаваме топла и прясна храна от него.

Особено в зимните месеци нуждата от топла храна е много голяма. Има различни начинания в тази посока, но те са обикновено свързани с даден празник или повод, а хората имат нужда от грижа постоянно. Ние не сме прекъсвали дейността си от самото начало преди почти две години и все повече нуждаещи се хора идват за подкрепа.

За да продължим напред, са ни нужни склад и кухня-майка с фурна (в камиончето готвим само на газов котлон в казан), за миене на казаните и посудата ни (в момента нямаме къде да го правим), ще трябва да извършим ремонт, регистрация и обзавеждането на помещенията (хладилници, фризери, умивалници, уреди, посуда и прибори за готвене), при възможност и с оглед постоянно повишаващите се цени искаме да закупим по-голямо количество трайни храни за готвене – варива, консерви.

Защо го правим? На едно от раздаванията на храна и дрехи дойде бездомен човек, без обувки, беше буквално бос. Като си тръгваше, беше обут, облечен, с храна, плачейки и бъбрейки смутено благодарности. Всички бяхме щастливи – и той, и ние. Особено един от ‘Доброволците на Св. Георги’ – този, чиито обувки бездомният беше обул.