Пенкьовският манастир "Света Петка" се намира на около 100 м западно от шосето за Трън, на излизане от селото, от лявата страна.

Няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разорен към XIV-XV в. По-късно е възстановена само църквата, но не и целият манастир.
За свидетелство за старинността на храма може да се приеме намиращ се в близост изключително красив многостъблест дъб. Според местните хора вековното дърво надхвърля 800 години.
Малкото сведения за миналото на обителта изхождат предимно от едно предание, свързано със Св. Петка, предавано в Пенкьовци от незапомнени времена.
Според достоверните исторически свидетелства през XIII и XIV в. Св. Петка (Св. Параскева) е приета за покровителка на столицата на България. По времето на цар Иван Шишман (последната четвърт на XIV в.) благочестието на народа расте с молитвите към преподобната майка (Св. Параскева). При неговото управление османлиите завладяват България, като през 1393 г. войските на султан Баязид влизат в Търново. Така, мощите на светицата, които се съхраняват в престолния град, се оказват в опасност. От този момент започва повествованието на пенкьовското предание, само че в него присъства живият образ на светицата. Поверието разказва, че да да спаси живота си, тя напуснала тайно Търново и се установявала в Пенкьовци, където се укривала. Но следите ѝ били прихванати, след което била заловена, а накрая убита.
Отново според легендата, след разрушаването на манастирската църква признателното население решило да издигне нов храм, на името на Св. Петка. И за да го съхрани от похитителите - турци, го затрупало с дебел слой пръст. Така изминали много години, старите хора измрели, а младите вече не знаели за съществуването на храма. С течение на времето лека-полека дъждовете измили върха на вече обраслата, изкуствено образувала се, могила. Един ден козелът на местен пастир се изгубил и бил намерен в храсталаците на могилата да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от купола на храма. Селяните разровили могилата и открили църквата.
На няколко крачки от църквата "Св. Петка" е изградена чешма, от която и днес сълзи бистра и студена вода. Според преданието тъкмо на това място светицата е убита от враговете на християнското благочестие, а след време бликнала света вода.

Старата (източната) част на църква, построена вероятно през късното средновековие (XVI – XVII в.), представлява малка, еднокорабна, едноабсидна, псевдотриконхална сграда, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените ѝ отвътре са били изцяло изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти - декоративни мотиви на източната стена и изображение в проскомидийната ниша. Може би от тях има още запазени части, под дебелия пласт мазилка.
През Възраждането (1859 г.) църквата "Св. Петка" е разширена на запад. Пристроено е ново помещение с полигонален план. Подобен тип полукръгли западни фасади се срещат само в Югозападна България, и по-точно в Брезнишко и Трънско (с. Рани луг, манастира в с. Конска, Гигинския манастир). През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Дървените колони на последния са увенчани с декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на Трънския край.
През Възраждането църквата е изписана и със стенописи, които заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, извършил тази работа в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски.
За жалост, днес голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.
Може да се каже, че църквата "Св. Петка" представлява една истинска съкровищница на самобитната народна култура и изкуство, с отглас от оригиналното строителство на прочути пенкьовски майстори.

В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници.
Църквата "Св. Петка" е била тайно средище на будни хора от този край. Тук, в тази светиня, Ильо Войвода е събирал патриотично настроени хора от Краище, с които образувал чета и участвувал в Сръбско-турската война през 1876 година.
През многовековното си съществуване Пенкьовският манастир се изявява като ревностен пазител на народния дух, език и традиции, крепител на националното съзнание на местното население. Но не такава роля му е отредена по време на социалистическия атеистичен период (1944 – 1989 г.), когато храмът бива обречен на запустение и започва постепенно да се руши. Почти в същото положение остава и след идването на т.нар. „демократични промени“.
Старинната обител се възражда за нов живот едва през 2016 г. с въдворяването в нея на духовно лице – отец Софроний. Така, след много години на духовна пустота, в храма отново се извършва богослужение. Новият стопанин работи и по облагородяването на манастира.

През 2017 г. местни родолюбиви хора учредяват фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир", чиято основна мисия е възстановяването на обителта.




Източници:
1. Г. Стойков, Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г. ,стр.134.
3. Местен осведомител – Стефан Тодоров

Дарителска сметка за набиране на средства за възстановяване на Пенкьовския манастир "Св. Петка":

УниКредит Булбанк
IBAN BG40 UNCR 7000 1522 9248 61
BIC: UNCRBGSF

В полза на Фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир"

Лица за контакт: Стефан Стойов - тел. 0897 673 758
Ели Найденова - тел. 0897 610 015